Наблюдението на това как личността на вашето малко дете започва да се оформя е невероятно вълнуващо – но то идва и със своите предизвикателства. Докато малчуганите навлизат в края на ранната детска възраст и началото на предучилищните години, много родители забелязват как сладките им бебета се превръщат в дерътни и своенравни тригодишни деца. Добре дошли в живота с един „тринейджър“ (комбинация от „три“ и „тийнейджър“). Но какво причинява тази насочена към отстояване на граници промяна в отношението? И как родителите могат да преминат през това, запазвайки здравия си разум? Прочетете, за да разберете какво искат експертите да знаете за емоционалния растеж и развитие на вашето нахакано тригодишно дете.
Какво е „тринейджър“?
Вашето амбициозно малко дете държи се като капризен юноша? Изглежда, че може би имате „тринейджър“. Този термин описва опозиционното поведение и неподчинението, които тригодишните деца могат да проявяват като начин за утвърждаване на тяхната независимост, казва Синди Ховингтън (Cindy Hovington), доктор по философия и основател на Curious Neuron – консултантска компания за родителство, основана на научни доказателства. „Това е много сходно с характеристиките на тийнейджърите, откъдето идва и терминът.“
Защо тригодишните са толкова емоционални?
Чудите се защо вашето малко дете непрекъснато колебае между блажено щастие и рязко променящо се настроение? Това е част от процеса на учене в детството. Между 18 и 24-месечна възраст малчуганите започват да показват по-голяма независимост. До 3-годишна възраст те вече умеят по-добре да разбират и изразяват своите идеи, личност и емоции, но все още имат много малък контрол над тях, обяснява Алексис Филипс-Уокър (Alexis Phillips-Walker), доктор по остеопатична медицина и педиатър в Memorial Hermann Medical Group Pediatrics Atascocita в Тексас.
Това е свързано с развитието на префронталния кортекс – онази част от мозъка зад челото, която помага за разумното мислене, рационалността, решаването на проблеми, отложеното задоволяване на потребностите и емоционалното регулиране, обяснява Ховингтън. Това са всички когнитивни умения, от които се нуждаем, за да управляваме чувствата и поведението си. Въпреки това префронталният кортекс не се развива напълно, докато човек не навърши своите 20 години.
Чудите се дали хормоналните промени играят роля в поведението на вашето дете? За разлика от тийнейджърите, малките деца не преминават през значителни хормонални промени, които да влияят на поведението им. Всъщност хормоналните пикове, водещи до поведенчески промени, обикновено не се случват, докато детето не стане на 7 или 8 години, казва Филипс-Уокър. Истериите, неподчинението и отстояването на независимост са много нормални части от детското развитие, тъй като малчуганите на този етап все още усъвършенстват уменията си за саморегулация, които им позволяват да управляват и се справят с мащабните си емоции.
Колко дълго продължава фазата на „тринейджъра“?
Тази често разочароваща, но понякога забавна фаза може да продължи няколко месеца или повече, в зависимост от вашето дете и вашия родителски стил. Ховингтън отбелязва, че децата започват да придобиват някои умения за изпълнителни функции, като самоконтрол и задържане на вниманието, около 4 до 5-годишна възраст, така че може да забележите промяна около този период. Въпреки това тя предупреждава да не се „чака просто да отмине“, а вместо това набляга на важността на това да запазим спокойствие, да поставим граници с чувствителност и да дадем личен пример за емоционална регулация.
Как да помогнете на вашето тригодишно дете да се развива
Родителите на такива деца без съмнение ще се сблъскат с много емоционални и поведенчески предизвикателства. Но колкото и разочароващо да е това за вас, знайте, че то е съвсем естествена и важна част от тяхното развитие. „По време на тази [фаза] вашето дете наистина започва да осъзнава, че собственото му тяло, ум и емоции са негови собствени“, казва Филипс-Уокър. „Те показват страх от въображаеми неща, интересуват се от това как действат другите и показват привързаност към познати хора.“
Нещо повече, те започват да разпознават разликата между това да се чувстват щастливи, тъжни, уплашени и ядосани.
Ако сте на ръба на силите си заради номерата на вашето малко дете, знайте, че има стъпки, които можете да предприемете, за да му помогнете да се научи да се справя с чувствата си по по-здравословни начини. Това изисква много търпение и може би няма винаги да се справяте перфектно – но това е напълно нормално. Наред с това да проявявате милосърдие към малчуганите, не забравяйте да бъдете добри и към самите себе си. По-долу са представени съвети как да се справите с „тринейджъра“, като същевременно подкрепяте неговото емоционално развитие.
Придържайте се към границите, като същевременно проявявате състрадание: Вашият родителски стил, както и начинът, по който давате пример за емоционална регулация, играят съществена роля за способността на детето ви да управлява чувствата и поведението си. Проучване установява, че когато родителите реагират по-строго на децата си (т.е. с непоследователна дисциплина, тежки наказания и постоянна критика), децата им проявяват по-голямо опозиционно поведение. Освен това друго проучване доказва, че родителите, които показват топлина и чувствителност, докато задават твърди граници, постигат по-добри поведенчески резултати при децата си. „Колкото и трудно да е, всичко започва от нас“, казва Ховингтън. „Начинът, по който отговаряме на поведението на нашето дете, може да окаже влияние върху това как то се учи да управлява емоциите си.“
Първо се научете да регулирате собствените си емоции: „Емоционалната регулация изисква много практика, силно се влияе от средата на детето (как е показана от родителите) и зависи от други когнитивни способности като задържане (инхибиране) и изпълнителни функции“, казва Ховингтън. Вашето малко дете може да има поведение, което ви провокира, но за да дадете здравословен пример за емоционална регулация, е от решаващо значение да поспрете и да помислите, преди да реагирате. Отделянето на време за разбиране на корена на вашите собствени чувства може в крайна сметка да ви помогне да бъдете по-спокоен и съпричастен родител. И ако наистина изпитвате трудности да се владете, Ховингтън предлага да започнете дневник, в който да отбелязвате моментите, в които сте реагирали по начин, по който не сте искали, и какво точно се е случило непосредствено преди това.
Разберете „защо“-то на вашето дете: Повечето предизвикателни поведения при малките деца имат скрита емоция в основата си, но родителите често се фокусират върху действията, вместо върху чувствата, които ги движат, обяснява Ховингтън. Например родител може да види как детето му удря брат си или сестра си и да го накаже, без да осъзнава, че коренът на това поведение е разочарованието. Но след като веднъж идентифицирате собственото си „защо“, ще можете по-добре да разберете и това на детето си. „Колкото повече можем да им помогнем да се успокоят и да се справят с тези трудни поведения, толкова по-лесно ще им бъде да се научат да се успокояват сами и да управляват собственото си поведение“, добавя Ховингтън.
Помогнете му да опише емоциите си: Помощта към малчугана да разбере широк спектър от думи (извън „щастлив“, „тъжен“ и „ядосан“) може да му помогне по-точно да определи чувствата си. И не се страхувайте да изразявате собствените си наблюдения за това как детето се държи или как тялото му физически реагира на неговите емоции. „Провеждането на разговори след емоционален изблик може да му помогне да се научи как да се държи по различен начин следващия път, когато изпитва [определени] състояния“, казва Ховингтън.
Позволете на детето си да бъде креативно и да играе: Времето за игра му позволява да изследва и да се изразява. Нещо повече, дейностите на открито му помагат също да „изследва естествената среда и да научи физическите си граници“, казва Филипс-Уокър. Творческата игра с изкуства и занаяти също може да осигури друга среда за самоизява.
Практикувайте споделяне с детето си: По време на фазата на „тринейджъра“ малките деца проявяват по-голям интерес към взаимодействието с други деца. „Те започват да играят кооперативно в групи с други деца и стават по-имагинативни“, казва Филипс-Уокър. Тя предлага да се включат игри, които включват споделяне, и да се учат термини като: „Сега е мой ред да построя кулата, след това е твоят ред“. Въпреки че споделянето все още ще бъде предизвикателство на тази възраст, практиката с малчугана изгражда доверие и му показва, че ще си върне желаната играчка, когато му дойде редът.
Четете заедно последователно: Според Филипс-Уокър периодът на „тринейджъра“ е критично време за езиковото развитие, тъй като децата започват да научават и използват много нови думи – и те стриктно ще имитират това, което чуват да казвате. Четенето заедно не само помага на децата да научат повече думи и да подобрят своето езиково развитие, но също така ги насърчава да използват въображението си и да практикуват основни умения за решаване на проблеми.
Уверете се, че детето ви не е свръхстимулирано: Докато малчуганът ви не е в състояние правилно да разбере, да се справи и да комуникира своите големи чувства, има голяма вероятност той бързо да стане раздразнителен, когато е свръхстимулиран. Обръщайте внимание на средата на вашето дете, като например нивата на шум, ярките светлини, времето пред екрана и моделите на сън, както и на сензорните му чувствителности, особено при невродивергентните деца, отбелязва Ховингтън. „[Всички тези фактори] могат да окажат влияние върху поведението.“
